Прочетен: 14858 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2008 23:29
Прогресив метал
Прогресив метал групите са толкова много, а доста от тях и толкова успешни, че този стил в никакъв случай не трябва да бъде подминаван. Разбира се, първоначално си задаваме въпросът – тук повече матал или повече прогресив има? Отговорът е, че по-скоро това е една смесица, при която няма нужда да се търси съотношението между двата стила. Дали прогресив металът е твърд прогресив или сложен метал? И двете.
Несъмнено идеята за развиването на прогресив музиката на 70-те повече към хардрок принадлежи на групи като Rush и Kansas, при които звукът е смесица от влиянието на групи като Deep Purple, Led Zeppelin и Black Sabbath, от една страна, и определено вдъхновението, идващо от британския прогресив – Pink Floyd, Yes, Genesis, ELP и т.н. Дори и на пръв поглед да изглеждат несъвместими, тези музикални идеи си пасват много добре – това е видно особено в албуми като 2112, A Farewell to Kings и Hemispheres на Rush и Masque и Leftoverture на Kansas. Твърдите рифове на хардрока се сливат с честата смяна на темпото и синтезаторните опуси, което е развито най-силно при Kansas, докато Rush включват повече кийборди чак през 80-те, а в 70-те залагат на комплексността и дължината на песните. Така се оформят и сериозните идеи, които стоят в основата на прогресив метала – сливането на китари и синтезатори по пример на, да кажем, Yes ( в стила на Dream Theater например), или развиването на прогресив изцяло въз основа на китарните партии (Tool са добър пример).
Моделът на бъдещия прог метал е разработен още през 70-те и за това имат дял много групи, които развиват елементи от него - и King Crimson в Red и Starless and Bible Black okазват влияние върху бъдещата поява на стила през 80-те. 80-те са епохата на метала като цяло и трябва да се спрем и въху него и корените му.
Хеви металът е естественото продължение на хардрока от 70-те. Групи като Black Sabbath са не само музикални, но и идейни кръстници на метала. Мрак, психоза, политико-социален апокалипсис, екзистенциална безизходица – ето какво изпълва текстовете на Sabbath и в крайна сметка ги превръща не само в легенда, но и дава набор от идеи за бъдещите поколения групи. Средата на 70-те ознаменува краха на хардрока, които бавно се разпада, а на негово място се явява пънка. И прогресив сцената не е по-добре. Старите групи са все по-слабо активни, а някои, като Deep Purple, направо престават да съществуват. Ново движение обаче заема местата им. Rainbow, AC/DC, Kiss, Judas Priest, Whitesnake, Van Halen, Alice Cooper, Motorhead са само част от групите, при които хардрокът се „втежнява” и върви към метал. А в ъндърграунда вече се появяват още по-нови банди. При тях типичният за хардрока и прогресива синтезатор е заменен от втора китара и се появява т.нар. "двойна китарна атака". 1980 г. бележи прехода – групите или стават по-твърди и преминават към хеви метал, или завиват към поп/комерсиален стил. 1980 е родната година на новата вълна на британското хеви – появяват се първите албуми на Iron Maiden, Def Leppard, Saxon, Black Sabbath с Dio, British Steel на Judas Priest, Ozzy Osbourne със самостоятелна кариера и т.н. Така удря часът на класическия хеви метал. Постепенно се оформя и линията на по-комерсиално и мелодично ориентирани групи, които залагат на шокиращ имидж и любовта на тийнейджърите(ките) особено зад океана. Така глемът на Motley Crue, Def Leppard, Whitesnake, Bon Jovi и много други, този т.нар. „поп метал”, оформя друго лице на стила. От противоположната страна е постепенното „втвърдяване”, от което се ражда трашът на Metallica, Megadeth, Anthrax, Slayer, Testament, Sepultura и др. Къде тогава се вмества прогресив металът?
Той е най-вече свързан с класическото хеви. Наченки на прог метал могат да се усетят в много албуми на Iron Maiden – комплексни текстове, сложна музика с многопластова структура – чудесни примери има в албума Powerslave, където песните са доста дълги и особени, а последната, Rime of the Ancient Mariner, си е направо прогресив. По-късните албуми на групата от 80-те завиват в посока на експерименти, включват синтезатори и мелодика и така оформят доста оспорван от феновете стил, който добре отговаря на представата за прог метал. (След 2000 Maiden упорито продължават да се занимават с прогресив, koйто все повече се засилва в песните им.)
Немалко интерес предизвиква и стилът, развит от Metallica през втората половина на 80-те. Още от най-ранните им песни се вижда, че не се задоволяват с кратки, прости мелодийки, а напротив – музиката им става комплексна и многопластова. Това личи най-силно при албумите Master of Puppets и And Justice for All, където пените са дълги, с многократна смяна на темпото, множество сола и удивителни пасажи. Чудесен пример е заглавната песен от 1988, в която групата наистина показва прогресив идеи. Много фенове биха отрекли Metallica да бъде окачествявана като прогресив, но истината е такава. Това не е просто траш, а много повече. Завоят на групата през 90-те показва експериментаторски дух, а St. Anger, колкото и предателски модерно (ако това е/беше модерно) да звучи, е много любопитен опит за сливане на множество стилове в едно – и огромната дължина на песните сочи, че не всичко е насочено към комерсиалната аудитория. Пък и Metallica неведнъж са заявявали, че имат уклон към прогресив (вж. предишния материал за историята на прогресив рока, 80-те). Не само Metallica, но и други на пръв поглед траш групи са свързани с прогресива. Те развиват много скоростен, но сложен, компексен и техничен стил – примери за това са Voivod, Mekong Delta, Anacrusis и др. Тук трябва да отдадем дължимото и на Death, които не само създадоха дет метала, но и се оттласкнаха от него, за да изработят уникален експериментаторски стил (1995, Symbolic) - колкото твърд, толкова и оригинален и прогресив-новаторски.
Но истинската поява на прог метал се дължи на други групи, които се зараждат през 80-те, но успехът им идва чак към 90-те години. Такива са Fates Warning, Queensryche, Savatage и т.н. Те започват като хеви метал банди, които с времето се променят и преориентират. Queensryche първоначално се движит изцяло по стъпките на хеви групите, но в Rage for Order от 1986 започват експерименти със звука, а следващият албум Operation: Mindcrime ги превръща в легенда. През 90-те изцяло преминават към прогресива, подобно на Fates Warning с No exit и по-късно Parallels и Perfect Symmetry и на Savatage с Edge of Thorns, Wake of Magellan. Особена характерна черта на това първо поколение прог метал е липсата на синтезатор - тоест в традиционната форма на хеви метала се вкарва прогресив духът на търсене и експерименти. Ето кое е вдъхновение и за новата вълна от такива групи в началото на 90-те.
Безспорно на върха на новото течение в прогресива е младата група Dream Theater, която днес е придобила култов статус, албумите й се продават в огромни тиражи, а те самите повлияват идващите поколения. Каквото и да се каже за групата, все ще е малко. Те постигат едно много високо ниво на интрументална виртуозност, което от своя страна прави песните им максимално сложни. Принципът, върху който са основани по-ранните им албуми, е подобен на този на някои прог групи от 70-те, най-вече Yes или Kansas – сливането на китарите (в този случай една и доста твърда) със синтезатори, при което се получава един общ „пласт”. Идеята е не само добра; тя се оказва и прекрасно изпълнена. Dream Тheater вземат тежките рифове от хеви метала, бруталните барабани и скоростта от траша, а кийбордите лежат главно върху наследството на Rick Wakeman и Keith Emerson. Така бива замесена тази особено експериментална музика, в която всеки албум е почти коренно различен от предишния. Групата започна кариерата си с една по-широка прогресив основа в първите албуми, но след Six degrees of Inner Turbulence от 2002 залагат на бързите рифове и барабани ала Metallica и правят амалгама със синтезаторите. Каквото и да става, те продължават с прогресив експериментите – от насоката на последните албуми е ясно, че имат нужда да опитат с повече твърда музика в стила си. Така те полагат основите за следващите прог метал групи от 90-те. За жалост има и множество други банди, които мислят, че ако свирят нещо в стил Sabbath/Maiden и сложат към него малко синтезатори и ще станат вторите Dream Theater. Е, това определено е заблуда, а такава музика е по-скоро близка до най-посредствентото хеви, отколкото до прогресив метала, особено на Dream Theater, където всички елементи са интегрирани докрай и се преливат един в друг.
В линията на Theater се движат немалко групи от 90-те та чак до днес. Примери за това могат да бъдат доста банди, при които се наблюдава подобно събиране на класически хард/хеви мотиви и силни елементи на електронното звучене (като концепция това е и близко до индъстриъл метал – Nine Inch Nails несъмнено дължи нещо и на прогресива, а Lamb Lies Down on Broadway e основополагащ за стила на Marilyn Manson). Такива групи могат да бъдат посочени – Porcupine Tree успешно, особено в последните си албуми, сливат хард рифове с кийбордите, които носят много електронно усещане и психеделични внушения. Излкючително изпипан и модерен прогресив се прави и от Pain of Salvation, при които има твърди, леки, лирични и брутални моменти – музиката им се движи от дет/блек метал през хард и хеви до чисто пиано и акустика. Затова групата заслужава особено внимание. Не по-малко интересни са и Opeth, които също носят тежкия звук на скандинавския дет метал, но в последните им албуми не само има тежък, дори брутален звук, но и невероятна сложност, непрекъснат кръговрат на мелодиите (доколкото ги има), преливане от бърза скорост ала дет/траш към акустични пасажи и обратно в изключително твърд метал (пример - Black Rose Immortal от Morningrise) . Новият им албум свидетелства за неотклонно поетия прогресив курс, защото вече включва и кийборди.
Така стигаме до другата идея за прогресив метал. Докато прог металът на Dream Theater e много свързан с духа на 70-те, то други групи основават музиката си единствено на китарните мелодии и изцяло избягват синтезаторите. Добър пример за подобен стил са Tool, при които има и последователно сливане на прогресив с алтърнатив. Докато ранните и албуми са в течението на рока от началото на 90-те, а звукът им е близък до хардрока или до онова, към което обикновено се причисляват Alice in Chains или Soundgarden (както и този вид музика да се нарича – за едни това е „гръндж”, за други „алтърнатив”, а аз прост считам за хардрок), то песните им след Aenima са с все повече прогресив звук. Усещането на музиката им е силно повлияно от психеделиката, а Maynard Keenan сам признава, че главното вдъхновение за Tool е King Crimson от 80-те. Друга култова група е Psychotic Waltz – те също стъпват на хеви звука, но и разработват особена музика на доста сложни и многопластови рифове, а трябва да се отбележи и алтърнатив влиянието върху песните им (вж/чуй Into the Everflow). Любовта на вокалиста Buddey Lackey към Jethro Tull дава отражение в следващата му група Deadsoul Tribe, при която той използва и флейта за засилване на психеделичните внушения ала Pink Floyd/ Black Sabbath, дори Tool. Експериментът е страхотен, в дискографията на бандата има албуми-шедьоври (A Murder of Crows).
Прогресив металът от края на това десетилетие показва, че търсенето на нови посоки продължава. Моделът, заложен още през 70-те, днес е развит към един не само твърд, но многостранен звук, в който постепенно се оформя „фюжън” от електронни, симфонични и други елементи, наслоени върху тежките китари. Именно в такива експерименти живее духът на прогресив музиката. Тя не е нито „лека”, нито „твърда”, тя просто се превъплъщава, разнообразява, непрекъснато променя формата си. Смесването, опитите, търсенето на новото обединява прогресив групите. А прогресив металът показва, че не звукът, а вътрешният дух на музиката е важен. Не е възможно механичното сливане на различни елементи от различни стилове да създаде прогресив. Всяка група има уникална музика, често коренно различна от другите. Именно в това е голямата магия на стила – докато всеки стил е „ограничен” от дадени разбирания какъв да бъде, а всичко извън тях се отрича, то в прогресив рока (и метала в частност) ограничения няма, граници няма, той се прелива и слива в една уникална сплав.
30.11.2008 21:10
07.12.2008 19:46
27.09.2011 01:31
20.10.2012 07:34
20.10.2012 18:28
20.10.2012 20:32
20.10.2012 22:33
22.10.2012 00:41
22.10.2012 04:45
22.10.2012 11:13
22.10.2012 14:44
24.10.2012 07:29
24.10.2012 19:57
25.10.2012 17:56
25.10.2012 18:52
25.10.2012 20:16
25.10.2012 21:21
27.10.2012 04:48
27.10.2012 17:36
29.10.2012 05:51
29.10.2012 09:44
02.11.2012 05:36
